Планина Голо Бърдо
Планината се простира от северозапад на югоизток на около 25 km, а ширината ѝ е 6-7 km. На североизток и югозапад склоновете ѝ постепенно затъват съответно в Пернишката и Радомирската котловина. На запад Чардакския пролом на река Струма я отделя от планината Черна гора, а на югоизток най-горното течение на Струма — от Витоша. Южно от село Боснек чрез седловина висока 933 m двете планини (Голо бърдо и Витоша) се съединяват.
Билото на планината е разположено на 1000-1100 m н.в., а склоновете ѝ са слабо наклонени, обезлесени и набраздени от долове. Най-високата ѝ точка е връх Ветрушка (1157,7 m), разположен на около 3 km югозападно от град Перник. Изградена е от триаски варовици, доломити и мергели. Масово развитие имат повърхностният и подземният карст, а по периферията ѝ бликат множество карстови извори. Климатът е умерено континентален. Почти цялата планина се отводнява от малки и къси леви притоци на Струма, а крайните ѝ южни склонове — от десните притоци на река Арката (ляв приток на Струма). Почвената покривка е представена предимно от канелени и светлокафяви горски почви, силно еродирани. Тук-таме по северните ѝ склонове са запазени редки широколистни гори. В резерватът Острица, една от най-старите защитени територии в България, вирее разнообразна тревна асоциация с редки растителни видовe.
